Град Нови Искър – демографска справка


Останки от ТЕЦ Курило

Останки от ТЕЦ Курило

ТЕЦ Курило е топлоелектрическа централа, разположена в село Курило, днес част от град Нови Искър, България. С капацитет от 15 MW, централата е най-голямата в страната преди Втората световна война.

Строителството на ТЕЦ Курило започва през 1927 година и е завършено на следващата година, когато централата е официално открита в присъствието на цар Борис III. Тя е изградена от белгийската компания Електрическо дружество за София и България, което притежава концесия за производство и продажба на електроенергия в София. През 1941 година, след началото на Втората световна война, централата, както и останалите активи на Електрическото дружество, е купена от софийската общинаПрез 1927 г. в Курило е построена термична централа. В нея са инсталирани три турбини агрегата с обща мощност 27 450 конски сили. Непосредствено след пускането на експлоатация ТЕЦ Курило, група индустриалци решават да построят химическа фабрика в района на гара Курило. Мотивите за този избор били наличието на води – река Искър и достатъчно свободна работна ръка от Гниляне, Курило и Кумарица.

Зебра - архивна снимка

Фабрика "Зебра" в Курило (1931-1932 г. - архивна снимка

На 07.10.1929 г. е регистрирано събирателно дружество Зебра. Архивни документи сочат, че преди Зебра, в село Курило работят още няколко предприятия. Това са маслобойната на Миланов, няколко малки мелници и ТЕЦ Курило. Едва през 1932-1934 г. в района са открити предприятие за суха дестилация на дървен спирт и бензол (Агрокоп), както и фабрика за пресукани прежди Принц Кирил (фабрика  Текстил). През 1936-1937 г., в непосредствена близост до фабрика Зебра, отваря врати и оловната фабрика на Макс Оуелф Дамбориц.

Удобно географско положение и зараждащата се индустрия, оказват решаващо значение за развитието на селищата, които през 1974 г. са обединени в град Нови Искър. Бързото развитие се потвърждава и от увеличението на населението. За 1946-1975 година населението се е увеличило с около 10 500 души или средногодишно с 37 %.

Собственика на текстилна фабрика в Курило

Собственика на фабрика за пресукани прежди "Принц Кирил" заедно със свой работници пред дома си в с. Курило 1934 г.

За цялостното развитие на селището, съществена роля играят природните условия и ресурси. Характера на терена е равнинен на юг, до слабо хълмист на север, с надморска височина 520 метра. В геоморфоложко отношение теренът е изграден от алувиалните наноси на река Искър, представени предимно от едър чакъл и валуни. Река Искър е главната отводнителна артерия на района, пресичайки го в посока юг-север. При Курило реката напуска полето и навлиза в Старопланинския пролом – Искърско дефиле.

Стойностите на водното количество на реката, при Курило са високи 9 мл/сек. Голяма площ заема залив над тераса, която при пролетния максимум на водите причинява заблатявания. Причина за заблатяванията, особено в района на Гниляне са и подпочвените води. На места водите с дълбока циркулация излизат на повърхността. При Гниляне това става чрез сондаж. Водата е с дебит 6 л/сек, t° +44° С алкална, средно минерализирана. Такава вода е открита чрез сонда и в Кумарица, където е построена балнеолечебница.

река Искър край Курило

река Искър край Курило

В резултат на съвременната ерозионна дейност, в северните части на района са развити образи с дълбочина 5-6 метра. На места са се образували ровини със загаснал стадий на развитие и силно затревени. Наносни конуси, представляващи своеобразни акумулатори на подпочвени води, се наблюдават в северозападната част на Гниляне.

Заводи в Курило

Заводи в Курило

Еднообразния скален състав и растителна покривка, са предпоставка за наличието и на еднообразни почви. Широко разпространение имат алувиалните и алувиално-ливадните почви, характеризиращи се с голяма влагозадържаща способност. Поради това върху тях се отглеждат зеленчукови култури, ягоди и други. Тези почви са развити южно, източно и западно от Кумарица и източно от Курило и Гниляне. Други видове почви, разпространени в района са слабо изложените черноземи, смолници и канелени горски почви. Изхождайки от агропроизводителните им свойства, върху тези почви с успех може да се отглежда пшеница, ечемик, овес, и редица овощни видове. Смолниците и канелените горски почви са развити западно от Кумарица, северно и южно от Гниляне и западно от Курило.В града единственото находище на полезни изкопаеми е това в землището на кв. Курило, за добив на глина, което обаче е почти изчерпано. Между Курило и Кътина е разположено изчерпано вече находище на лигнитни въглища.

Кътина - бивша каменовъглена мина - сега езеро

Кътина - бивша каменовъглена мина - сега езеро. Привлекателно място за отдих и риболов на много местни жители.

Наличието на промишлени предприятия от такива замърсяващи отрасли, като химическа и керамична промишленост, съчетано с големия брой мъгливи дни, ниската скорост на ветровете и други фактори, води до силно замърсяване на околната среда, най-вече на въздуха. А именно това замърсяване е един от водещите проблеми на град Нови Искър. В последните няколко години, когато промишленото производство претърпява известно стеснение, остротата на екологичния проблем понамалява, но все още има какво да се желае в тази насока.

Бели град на този връх е имало антична крепост.

Бели град на този връх е имало антична крепост.

Демографското развитие на всяко едно селище е пряко свързано с историческото и стопанското му развитие.

Тракийска надгробна могила в с. Мировяне

Тракийска надгробна могила в с. Мировяне

Както вече беше споменато, четирите селища, които образуват град Нови Искър, са били населени от дълбока древност, като официално се счита, че първите заселници са били славянски племена. През отделните исторически периоди, населението не е търпяло съществени промени, като брой и етническа принадлежност. Едва през първата половина на ХХ век се забелязва съществено демографско развитие, което се дължи на зараждащата индустрия и удобното транспортно-географско положение на района. Заселването на Курило, Кумарица, Славовци и Гниляне, започва по-активно през 30-те, 40-те години на XX век, когато вече врати са отворили и първите фабрики, но най – масовото заселване е 50-те – 60-те години на XX век.

Ученици от първото училище в Курило

Ученици от първото училище в с. Курило

Заселниците са предимно от селата по Искърското дефиле и от старопланински села в околността. Друга част от населението на града са дошли от Северна България – предимно от Ломско, Монтана, Видинско. Друга голяма група преселници са дошли от близките села в Софийското поле. Най-общо взето може да се каже, че хората, заселили се в района са дошли предимно от Северозападна и въобще от цяла Западна България. Изхождайки от това и от преки наблюдения, може да се съди и за антропологичния облик на населението в град Нови Искър. Сред населението преобладават представители на понтийския расов тип, чийто представители се характеризират със средна височина, умерено широка глава, меки чупливи коси, кестеняви с кафяви или пъстри очи. Друга голяма група хора, отличаващи се по антропологични белези са тези от алпийския расов тип – средна височина, набити, кестеняви коси, предимно кръгли лица, светло кафяви или сивосини очи.

Първите официални данни за броя на населението в четирите квартала са от 1934 г. – 4 249 души. През 1946 г. – 5 043 души, а 10 години по-късно – 8 865. През 1965 г. – населението е вече 12 267 души. По окончателни данни от преброяването на 02.12.1975 г. град Нови Искър наброява 14 064 души. За периода 1946-1975 населението се е увеличило с около 10 500 души или средногодишно с 37 %. В годините след 1975 г. броя на населението остава почти непроменен, като от 1989 година се наблюдава намаляване броя жителите на града, за да достигне през 1994 година – 13 521 души. През 1995 г., населението е 13 581 души. Това малко увеличение се дължи преди всичко на положителната миграция за града в последните години. Ако разглеждаме периода 1985-1995 година данните за броя на населението, темпа на прираст показва ясно, че населението намалява с 3,9 %.

Географската гъстота за община Нови Искър е 125 души/km2, което нарежда общината на едно от последните места по гъстота, за област София град. За град Нови Искър гъстотата е 230 души/km2, като се има предвид, че територията на града е 58,95 km2, а населението за 1995 година е 13 581 души.

Застроената жилищна площ за града е 273 800 m2, броя на жителите е 13 581, при което получаваме гъстотата на обитаване: 20 m2/жител.

Сравнявайки географската гъстота на града с тази на страната, стигаме до извода, че гъстота на Нови Искър е 3,3 пъти по-голяма. Като се има предвид, че селскостопанския фонд на града е 24 942 дка, на човек от населението се падат приблизително 1,8 дка селскостопанска земя.
Заетостта на населението зависи преди всичко от възрастовата структура на жителите. През 1994 година трудоспособното население е 60,4% от цялото население, подтрудоспособно – 14,7 % и надтрудоспособно – 21,9 %. За сравнение през 1975 година, трудоспособното население в града е 56,5 %.

Най-голям дял от активното население на Нови Искър е заетото в промишлеността – 66,8 %. На второ място са заетите в сферата на услугите и транспорта – общо 15 %. При териториалното разположение на работните места се наблюдава диспропорция, поради факта, че те са съсредоточени предимно в квартал Курило.

Както в цялата страна, така и за града безработицата е един от големите социални проблеми. През последните години, освободените са предимно от промишления сектор и по точно от керамичния завод Зебра, Минстрой и други. Друга тенденция, която се наблюдава е големия процент на младите хора, 18-25 годишни, които са без работа. Струпването на значителен брой население в трудоспособна възраст, са неблагоприятни фактори за формиране на трудови ресурси в перспектива.

Иван Христов
снимки : личен архив на Вескони

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s