ОТ МИНАЛО КЪМ НАСТОЯЩЕ

Куриловският манастир „Св. Иван Рилски” 170 СОУ „Васил Левски” продължава дълголетната просветна традиция от средата на ХIХ век, когато килийното образование задоволява духовните потребности на предците ни от с. Курило.
Куриловският манастир „Св. Иван Рилски” е възникнал по времето на Първата българска държава. При завладяването на София през 1382 година манастирът е разрушен от турците и повече от две столетия е в запустение. Възобновен е през 1593 година със средства на ктитори от селата Доброславци и Кумарица. Три години по-късно, с помощта на софийския хлебарски еснаф, черквата е украсена със стенописи. През ХVІІ век те са  обновени от известния иконописец Пимен Зографски.В манастира е създадено килийно училище, което е споменато от Юрдан Ангелов.1Той разказва, че дядо Викентий създал училище с манастирски средства, където през 1857 година постъпва като ученик кумаричанинът Стоил Попов Младенов. За учител дядо Викентий назначил Кола Малинков от с. Гниляне. Под негово ръководство децата изучавали наустницата и псалтира.
Кога точно е открито светско училище в Курило е трудно да каже. Летописната книга на Кътинското училище съдържа следното сведение: „От 1886 год. – 1894 год. учениците от с. Кътина са ходели на занятия в с. Курило, дето е бил цанен пак учител Ангелко Б. Павлов от 400 – 700 лв. годишно”.
Иван Вазов посещава Курилския манастир през 1890 година и се среща с единствения обитател на манастира – игумена. Този факт  свидетелства, че училището е напуснало пределите на манастирската обител. Новата сграда на училището е била издигната под ръководството на Здравко Дянков на площада на с. Курило и е разширявана стая по стая. Първият учител се наричал Никодим, оттам и училището –  Никодимово. Вероятно той е посрещнал великия български писател Иван Вазов, който го описва така: „ … един млад, с интелигентно лице момък, напето пременен с живописен долахтеник, украсен в пъстри обтоки, с бели спретнати чешири, с плетен коланец въз червен пояс и с плитка капа, младежки кривната на чело – всичко това домашна работа. Това облекло стоеше на младия шоп тъй напето, тъй гиздаво и привлекателно, щото ме привождаше във възхищение… Той ми обади, че е селский учител. Направил изпита вече; учил се в София, свършил е трети клас на гимназията. Тукашен е.

През 1923 година селският кмет Гълъб Маринков /Цицалеца/ построява четвърта класна стая. През 1926 година е открит прогимназиален курс, но  през следващата е закрит. Когато през 1932 година в училището постъпва като учителка Малинка АтанасоваМалинка Атанасова, прогимназиалният курс е бил вече възстановен. В училището работят четирима начални учители и трима-  в прогимназията. В I, II и III клас се изучават предметите Закон божи, Български език, Немски език, Аритметика, Геометрия, Физика, Химия, Естествена история, Обща и българска история, География, Краснопис, Рисуване, Ръчна работа, Пеене, Гимнастика и Ръкоделие. Всяка сутрин учениците започват деня с утринна молитва. Дежурният ученик казва молитвата: „ В името на Отца и Сина  и Светия Дух. Амин!
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети твоето име! Да дойде твоето царство! Да бъде Твоята воля – както на небето, така и на земята! Насъщния ни хляб дай ни днес! И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници! И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия! Амин!”, а останалите ученици повтарят след него.
Учителите полагат и особени грижи за формиране на хигиенни навици у своите ученици. Всяка сутрин проверявали ръцете, ноктите, ушите и косите им.
Учителите и директорът Георги Богданов организират разходки за учениците, за да опознаят забележителностите около селото. Незабравими спомени оставят екскурзиите до Видин, Белоградчишки скали, Рилския манастир, Кюстендил и др. През пролетта по-големите ученици обработват училищната нива.
Училищните стаи са полутъмни, с малки прозорци, откъдето често прескачат децата. Според провиненията по неписани правила се прилагат и физически наказания. При най-лекото непослушникът стои с вдигнати ръце към стената. Налага се и наказание на колене с вдигнати ръце, а в утежнения вариант под коленете се поставят бучки каменни въглища. Макар и по-рядко, учителите изтеглят ушите или удрят провинилите се по дланите с жилава пръчка. Регламентираните от Министерството на просвещението наказания са за немирство, лъжа, кражба, буйство, фалшификация и упоритовство. Във всеки клас учат 30-40 деца на смени. В две от стаите таваните са подпрени с дървени греди , поради опасност да се срутят. Очевидна е нуждата от ново училище и се подема инициатива за строителство на нова сграда. Един от най- ревностните радетели на тази идея е даскал Георги Богданов. Роден е през 1871 година в с. Локорско.  След Освобождението завършва  трети гимназиален клас в  София. С този висок за времето си образователен ценз Г. Богданов става учител в Курило през 1901 година. Даскал Богданов, както го нарича местното население, се увличал от живопис и музика. Негови картини са отличени с награда на световното изложение в Брюксел. Но професионалното му поприще си остава образованието на децата от Курило. Синът му – доктор Зане Богданов, си спомня, че през 1934  година баща му с лични средства /80 000 лв./ закупил  парцела за новото училище.
Още на 25 април 1932 година комисия, назначена от Софийския окръжен училищен инспекторат /включва представители на инспектората, училищното настоятелство и главния учител Г. Богданов/, избира място за двор и постройка на ново училище. На комисията е посочено едно място, собственост на училищното настоятелство, от около 1650 кв. м. То се намира в близост до шосето и е на средата между гарата и Курило. Теренът е с много добро югоизточно изложение. Към същото място се отчуждават още няколко парцела и така отреденото място получава обща големина 6299 кв.м. На 13.I.1933 година Софийският окръжен училищен съвет одобрява избраното място за постройка на училище в с. Курило, Софийско.  В спомените си учителката Малинка Атанасова разказва, че жителите на Курило избират комитет в състав: Мишо Найденов, Трайко Симеонов, Георги Такев, Кирил Атанасов и Малинка Атанасова, който да събира помощи за новото училище от волни пожертвования. За целта са използвани театралната трупа /създадена от Малинка Атанасова/ и народните обичаи Коледуване, Сурвакане и Лазаруване, в които с ентусиазъм са участвали учениците. Събраните средства се внасят във фонд  „Построяване на училище”.  Учителят Христо Василев чрез свой приятел архитект осигурява безплатно проект. Комитетът за постройка на училище се обръща за помощ към директорите на Акционерните дружества „Зебра”, „Принц Кирил”, „Карбон”, „Щастие” и Българското електрическо дружество с думите: … ”Населението трябва да достави почти всички материали; да извърши почти цялата работа; да намери средства за покупка на материалите, които им липсват. Жителите на селото с готовност започнаха да доставят материалите. С удоволствие ще приложат труда си. С желание ще отделят и от скромните си средства. Поради това, че именно тия парични средства ще са недостатъчни, обръщаме се към Вас с молба за помощ.”
В началото на 1936 година кметът назначава комисия, която да прегледа и оцени имотите, които подлежат на отчуждение за училищен двор в с. Курило. След като са спазени всички процедури на 23.III.1937 година общинският съвет взема решение за отчуждаването на предвидените за училищен двор парцели. На 28.V.1937 година с Указ №36 цар Борис ІІІ постановява: „Прогласяват се отчуждими за обществена полза, съгласно решението на Куриловския селски общински съвет…”
На 5.VIII.1937 г. общината обявява търг за направа на училище с девизна стойност 166 000 лв. Обявлението е публикувано в „Държавен вестник”. Търгът е спечелен от предприемача Рангел Костов от гр. София.

Председателят на училищното настоятелство и средищният директор подготвят сведение за строежите на училищни сгради, които Куриловската селска община ще извърши през строителния сезон на 1937 година. Това е нов строеж на училищна сграда, състояща се от 4 класни стаи, една учителска и по една за прислугата и пособия. Има одобрена идейна скица от 16.III.1936 г. от Министерството на ОСП и Благоустройството за училище с 9 класни стаи и салон, от което първият етап за строеж е посоченият – 4 класни стаи. Сметките и търговските книжа са изработени. Иска се сумата от общия училищен фонд на село Курило, която възлиза на 110 000 лева и заем от фонда 110 000 лв. или всичко 220 000 лв. Заемът ще бъде погасен от приходите на училищното настоятелство и общината, които за 1937 год. възлизат на 930 000 лева. Населението е доставило за строежа 120 000 печени тухли, 450 кубически метра камък, 600 кубически метра пясък и чакъл, вар 80 000 килограма, 20 000 броя цигли; ще извърши цялата землена работа, както и превоза на всички други необходими материали.
При полагане на основите през 1937 г. са вградени и имената на членовете на комитета.
Първият етап на строежа е завършен през 1938 година и Протоколът за привременното приемане е утвърден на 4.VII.1938 година от Министерството на ОСП и Благоустройството. Строежът е приет окончателно с Протокол от 28 VI.1939 година след изтичане на 12- месечния гаранционен срок. Построената нова училищна сграда се състои само от две класни стаи.
След построяването на новото училище  учителският съвет под председателството на директора Цеко Д. Цеков по предложение на Малинка Атанасова взема решение да му даде  име „Васил Левски”. Членове на учителския съвет са били: Цонка Манафова, Велика Пустоварова, Невена Христова, Дарина Петрова, Аделина Цекова, Малинка Атанасова и Невена Стоичкова.
От началото на ХХ век Курило  се развива като гарово и промишлено селище. През 30-те години се създават маслобойната на Миланов, ТЕЦ „Курило”, фабрика за каучукови изделия „Зебра”, няколко мелници, предприятие за суха дестилация на дървен спирт и бензол, фабрика за пресукани прежди „Принц Кирил” и оловната фабрика на Макс Адолф Дамбориц. Създават се възможности за реализация не само на местното население, но и на многото пришълци от близки и по-далечни балкански села. През учебната 1935/1936 година учениците са 282, разпределени в седем паралелки, като в първо отделение са 50. През учебната 1936/1937 година учениците са 268. Учебните занятия за прогимназията се водят в старата нехигиенична сграда на площада.
На 30.IV.1940 година общинският съвет и училищното настоятелство решават да се построи вторият етап от училището в с. Курило по стопански начин, като единствено възможен. Общината разполага с оскъдни средства, а строителството чрез предприемач е значително по-скъпо. Одобрява изготвените планове и книжа по построяването на втория етап от училището от арх. Александър Обретенов от гр. София и натоварва същия да ръководи постройката. Назначава общоселски комитет по построяването на сградата и за контрол следните лица: кмета Александър М. Григоров, секретар бирника Станимир Стоилов, учителя Христо Василев, общинските съветници Трайко Симеонов и Горан Тодоров и гражданите Гълъб Стефчов, Илчо Закев, Стоимен Танов , д-р Зани Богданов и свещеника Павел Иванов.
Увеличаването на населението се превръща в устойчива тенденция след 9.IХ.1944 год., особено след национализацията и кооперирането на земята. Увеличава се броят на учениците и новият директор на училището от 1951 година Рангел Димитров се изправя пред проблема спешно да се търсят възможности за увеличаване на класните стаи. В училищни стаи са превърнати отпуснатите от „Минстрой” дървени бараки. 3 В такива условия се учат около 524 ученици, когато през 1958 година започва строителството на втория етаж на училището. То е подпомогнато от курилската общественост и много родители. До приключването на строежа обучението се води в бараките при училището, клуба на Партията и бараките на мината.  По настояване на училищното ръководство бараката е преотстъпена безвъзмездно на училището от мина „Редки метали”. Във връзка с политехнизацията на обучението се изгражда и работилница към училището.  През следващата 1959/1960 учебна година всички 673 ученика учат в една сграда /сегашното старо училище/. За директор е назначен Методи Стоянов, а за зам.-директор – Чанка Иванова. Новото ръководство е изправено пред редица предизвикателства – ненавременно назначение на учители, пропуски във възпитателната работа, липса на добра материална база. С добра организация и упорит труд от страна на целия колектив за кратко време е озеленен и подреден училищният двор: залесен е малък парк с шадраван, зелени и цветни площи, алеи, пейки, жив плет. Значително е подобрен интериорът на училището с много зеленина, портрети, кътове. Голяма придобивка е радиоуредбата и обзавеждането на работилниците по трудово обучение / пет машини, тезгяси, шлосерски маси/. Подменени са чиновете. Учителите сами извършват ремонт. В резултат на всичко това училището печели първо място в Коларовски район на III-ия Републикански преглед на училищата. 1961 година е забележителна с две събития. На 15.02. учениците организирано наблюдават пълно слънчево затъмнение. На 12.04. учениците научават от радиото за първия успешен кос-мически полет на Юри Гагарин, а на 23.05. следят посрещането му в България по учили-щния телевизор. През същата година е открит и VIII- ми клас. Броят на учениците достига 870, а на учителите – 37. В началото на м. април 1962 година училището се сдобива с двайсетместен автобус, за да превозва учениците от с. Гниляне и Кътина, подлежащи на основно осмокласно образование. В края на учебната година за първи път се провежда изпит за завършено осмокласно образование. През лятото е организирана 20-дневна комсомолска бригада за учениците от VIII клас в помощ на ТКЗС. Така се слага началото на една традиция, продължила и през следващите години, като седмокласниците на смени от по 10 дни през цялото лято работят на опитното поле и производствения участък.  Към училището се организира и сборна дружина и лятна детска градина. Организиран е и летен отдих за учениците -120 деца летуват в извънградски лагери.
Достиженията в учебно-възпитателна работа  са отбелязани в доклада на Ст. Марков, научен сътрудник на БАН, произнесен на научно-практическа конференция.
За пръв път в училището се поставя началото на традиция за тържествено предаване на знамето от VIII на VII клас и абитуриентски бал.
През 1963 година е приет и одобрен от Коларовски РНС проектът за строежа на нова училищна сграда. Отчуждени са местата и учениците разрушават намиращите се на терена стари сгради и го разчистват. През лятната ваканция се дава и строителна линия, но до края на лятото строежът не започва. Свободната територия се оползотворява със засаждане на царевица и направата на едно футболно игрище, две волейболни и едно за хандбал.
Много важно събитие в живота на училището е започването на строежа на новата сграда. На 30.ХI.1964 година народният представител Конов прави първата копка. Строежът започва през пролетта на 1965 година, като най-напред е построен физкултурният салон, а след него – и  останалата част от сградата. Тя е разположена  на площ от 4 дка. Обзавеждането започва преди завършването на сградата. По това време директор е Зора Георгиева/1965г -1989г./ . Докарани са над 400 чинове, маси за кабинетите, тезгяси за работилницата, катедри, бюра, столове, складирани в коридорите на действащото училище.
Усилията на учителския колектив са насочени към активизиране на учениците в учебния процес и усвояването на знанията още в час. Теоретичното изясняване и приложението им в практиката завършва с научно-практическа конференция. В резултат училището завършва с по-висок резултат от предходната година /Добър 4,16/. От 889 ученици остават да повтарят същия клас само 2,2%.
Започва усилена подготовка за честване на 110-та годишнина на училището. В тази връзка училищното ръководство прави предложение пред Президиума да бъде наградено училището и учителката Цветана Павлова. Наградите са обявени, но не са връчени, тъй като строежът на училището се удължава и честването се отлага.
Учебната 1967/68 година е открита особено тържествено в присъствието на много официални гости, защото учебните занятия за първи път се пренасят в новопостроената училищна сграда.
На 24 май 1967 година е чествана 110- та годишнина на училището и откриването на новата сграда. Това е празник на ученици, учители, родители, на цялата курилска общественост и е споделен от много гости: официални лица, бивши учители и ученици.
В изпълнение решенията на Пленума на БКП по образованието, през 1970 година се поставя началото на полуинтернат и се пристъпва към уедряване на училището. То се осъществява с преместването на 80 ученици от средния курс от 173-то училище в с. Кътина. Закриването на средния  курс в кътинското училище е съпроводено с големи трудности, тъй като населението не е съгласно.
Полуинтернатът се помещава в старата сграда и обхваща 225 ученици. Самоподготовката на учениците от началния курс по всички предмети се води от един учител, а в средния курс – от отделни възпитатели – специалисти по различните предмети. Обзаведени са 6 учебни стаи с еднолични бюра, дивани, столове и битови завеси. Обзаведени са и две игротеки. Отоплява се с нафтови печки.
Обучението на децата в полуинтерната повишава общата успеваемост в училището: начален курс – със среден успех – Мн. добър /4,66/ , а среден курс – Добър /4,38/.
Възпитателната работа е ориентирана към 1300 години от създаване на българската държава, 80 години от създаването на БКП и 90 години от раждането на Г. Димитров.
През 1972 година училището преминава към новосъздадения столичен седми район „Девети септември”.
Учебната 1973/1974 година е първата година на Единното средно политехническо училище /ЕСПУ/, когато започва внедряването на ново учебно съдържание в първи клас. Първокласниците са на целодневно обучение и след приключване на учебната година получават удостоверения за преминаване в по-горен клас, в които оценките не са отбелязани с цифри, а словом: Удовлетворителен, Добрър и Отличен.
На следващата година се открива девети клас и се слага началото на горен курс с новосформираните две паралелки с общ брой от 50 ученици, от които 32-ма са завършили VIII клас в същото училище.
Признание за успешната учебно- възпитателна работа е определянето на I и II клас на ЕСПУ за базови паралелки в района. Началните учители в тези паралелки спомагат за внедряването на новото учебно съдържание в района.
Интеграционните връзки на училището с промишлените предприятия се разширяват, особено със ЗТКИ „Зебра”, където учениците от горния курс изучават специалностите „Технология на каучуковото производство” и „Шлосеро-монтьорство”.
Първият випуск на 170 ЕСПУ „Васил Левски” завършва средното си образование през 1977 година. Трима зрелостници завършват с пълно отличие и са удостоени със значки от образователното министерство: Таня Пешлеевска – със златна, а Капка Павлова и Елизабет Атева – със сребърни.
В тази година учителският колектив достига най-голям брой в историята на училището – 64, а броят на учениците – 950.
За първи път през лятото учениците-бригадири от горния курс са на лагер в старата училищна сграда.
Третият випуск 1979 година е изпратен тържествено с участието на обществеността от града. Всички дипломирали се зрелостници получават специални награди, осигурени от стопанските предприятия. Дипломите се връчват на специално организиран ритуал от първите ръководители на града – Сп. Спиридонов и Ал. Захариев.
В изпълнение на Тезисите на ЦК на БКП за развитие на образованието училището започва учебната 1979/1980 година с нов орган в неговото управление – училищно настоятелство. В неговия състав влизат представители на обществени организации, ръководители на стопански предприятия в града, родители и учители. За негов председател е избран директорът на СО „Минстрой” инж. Рашо Михнев. Под негово ръководство УН подпомага развитието на материалната база, свързана с обучението на 6-годишните ученици. Първокласниците престояват в училището цял ден и спят на обяд. За тях се грижат две учителки.
Преустроени са кабинетите по физика и химия, модернизира се кабинетът по шев и кройка. Най-голяма придобивка за училището от дейността на УН е изграждането на училищен автосервиз. Едната от паралелките на седмия випуск /1983/ година завършва средно образование с професионална подготовка “Aвтомонтьорство”, а  другата с “Шевно производство”. От следващата учебна година стартират учебно –  професионалните комплекси /УПК/ с две специалности по търговско обслужване: “Продавач-консултант на хранителни стоки” и “Продавач-консултант на промишлени стоки”. По-късно учениците се подготвят по специалностите: “Оператор по преработка на каучука” и “Монтьор на контролно-измервателна и регулираща апаратура”.
На 21.IV.1984 година по време на общоградския Ленински съботник е открита изградената с безвъзмездния труд на учители, родители, ученици и общественост надстройка на училището. Новоизградените помещения се използват за учебни стаи на 6 – годишните първокласници, кабинет по география и НВО и актова зала със 100 места.
Началото на компютърното обучение в училището стартира през 1984 година с изграждането на компютърен кабинет с дванадесет компютъра „Правец”-8. Учениците от VIII до ХI клас получават начална компютърна грамотност.
Дългият и труден път, който извървяват поколенията учители и ученици от нашето училище, е частица от общия исторически път на нова България и ще бъде достойно продължен от следващите поколения.

Жана Михайлова
170sou.eu

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s