ВОДИ

Река Лесновска по край с. Световрачене

Река Лесновска край с. Световрачене

Софийската котловина представлява своеобразен водосборен басейн, в който се формират повърхностни и подземни (пресни и термоминерални) води. Цялата котловина се отводнява от р. Искър и нейните ветрилообразно разположени притоци – Стари Искър, Перловска, Владайска, Какач, Блато и др. Река Искър навлиза в Софийското поле при кв. „Панчарево“, вие се покрай кварталите „Дружба“, „Гара Искър“, „Бусманци“, „Враждебна“ и „Кубратово“ и напуска полето при гр. Нови Искър. Територия на София се пресича от по-многобройните леви притоци на р. Искър – Перловска, Владайска, Какач и Блато.

Естествените влажни зони – езера, блата и мочурища, обхващат най-големи площи покрай р. Искър и р. Стари Искър (около кв. „Гара Искър“, „Враждебна“, „Долни Богров“, „Челопечене“, „Чепинци“, „Негован“ и „Световрачене“). Малки заблатени площи и мочурища се намират покрай реките Симаничка, Дървенишка, Драгалевска, Суходолска, Какач и Блато. Водните обеми и площите на влажните зони намаляват, а водните екосистеми в резултат от периодично засушаване деградират.

Постоянни крайградски изкуствени басейни са яз. „Панчарево“ на р. Искър (с пълен обем 6,73 млн. т3), яз. „Елешница“ на р. Елешница и язовирите на р. Суходолска и р. Църна бара. Привлекателни за софиянци са парковите езера – в Борисовата градина (ез. Ариана), в Южния парк и др.

Някога най-значителните изменения в градската хидрография са настъпвали в резултат от речни прииждания и наводнения. През последното столетие тези промени се дължат на разширяването и градоустройството на урбанизираните територии. Най-силно са променени хидрографските системи на р. Искър и на вътрешноградските реки Перловска, Владайска и Суходолска. Пресушени и премахнати са Кривинският ръкав на р. Искър между кв. „Гара Искър“ и кв. „Челопечене“, реките Мутийска и Драганчова бара, блатата между кв. „Кубратово“, „Негован“, „Световрачене“, „Гниляне“ и др.

Любопитни са спомените на софиянци за Крива река (или т. нар. Иша) – стар ръкав на р. Боянска. Тя навлизала в София откъм площад „Македония“, минавала покрай Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“, по ул. „Солунска“, пл. „Славейков“, ул. „Левски“ и ул. „Славянска“ и образувала блата пред Народния театър и между ул. „Гурко“ и бул. „Цар Освободител“. При Орлов мост Крива река се вливала в Перловската река.

Съвременните очертания на реките са определени предимно от техните коригирани корита – на р. Стари Искър (Лесновска), Перловска след кв. „Бояна“ (вкл. р. Дървенишка), Владайска след кв. „Княжево“ (вкл. р. Суходолска), р. Какач след кв. „Обеля“ (вкл. Църна бара) и р. Блато след кв. „Мрамор“.

Произходът, режимът и потенциалните запаси на речните води отразяват специфичните природно-географски условия на Софийската котловина. В Софийското поле валежните количества са по-малко, а разходът за изпарение и инфилтрация – по-голям, в сравнение с оградните планински склонове. Значителни валежни и речни водни маси попиват в седиментите, запълващи Софийския грабен и подхранват подземните водоносни хоризон-ти. Тези специфични условия на Софийската котловина водят до намаляване на водоносността в басейна на р. Искър (в рамките на котловината тя е наполовина от тази до яз. „Панчарево“), а така също и на количеството на водните маси, получавани от нейните софийски притоци. Приточните води, които получава р. Искър между яз. „Панчарево“ и гр. Нови Искър, възлизат на около 280 млн. т3 и произхождат главно от р. Стари Искър (около 130 млн. т3) и р. Блато (около 35 млн. к. м.).

Характерна особеност на Софийското поле е рязкото намаляване на подхранването на реките с повърхностни води (т.е. валежните води, които се оттичат по земната повърхност) и относителното увеличаване на подхранването на реките с подземни води. Вероятните съотношения между повърхностни ге и подземните води, подхранващи реките, са 60 : 40%.

Софийските реки имат умереноконтинентален воден режим, който се характеризира със зимно-пролетно или пролетно пълноводие (февруари или март и март-юни) от снеготопенето и дъждовете и продължително лятноесенно маловодие (юли-ноември). Водният обем през пълноводието на реките средногодишно е 55-65 %, докато през маловодието той е 16-23 % от годишните водни обеми. Най-големите средномесечни водни количества на витошките реки са през юни (около 25 %), на р. Елешница – през май (около 19 %) и на реките Банкенска, Лесновска, Какач и Блато – през март (около 12-19 % от годишните водни обеми).

До 1955 г., когато беше изграден Хидротехническият комплекс „Искър“ режимът на водите на р. Искър се формираше предимно под влиянието на високопланинските условия в Рила. След това обаче водните запаси и водният режим на реката между яз. „Панчарево“ и Искърския пролом се определят в най-голяма степен от режима на нейните софийски притоци. Ето защо режимът на р. Искър се отличава с пролетно пълноводие (през март – юни) и лятно-есенното маловодие (през август – октомври), подобно на повечето си притоци. При гр. Нови Искър, където реката напуска Софийското поле и навлиза в живописния Искърски пролом на Стара планина, пълноводието представлява 55-60 % , а през маловодието се оттичат само около 6-7 % от годишния воден обем.

Характерни особености в режима на реките са големите прииждания, които засягат жилищни квартали и земеделски площи, разположени покрай реките. През 1936-1955 г. на р. Искър (при гр. Нови Искър) са регистрирани 5-6 прииждания годишно, а през 1956-1980 г. само от софийските притоци-3-4. Големи наводнения са станали през 1681,1857,1859,1937,1940, 1949, 1951, 1957, 1963, 1966, 1983 г. и др. Наводнения стават и по уличната мрежа от проливните дъждове или интензивното снеготопене при запушване на отводнителни шахти.

Върху режима на реките в региона на София съществено въздействие оказват язовирите, урбанизацията (със съответната инфраструктура), индустрията и напоителните системи. Значителни хидроложки изменения са настъпили от разширяването на застроените площи и изграждането на водоснабдителните и отводнителните системи на града. Наличието на водонепроницаеми покривки от асфалт и бетон в урбанизираната територия увеличава дела на повърхностно оттичащите се валежни води и намалява техните разходи за изпарение. Изменения в хидроложките условия настъпват и поради изтичането на водни маси от повредените водопроводи, които подхранват запасите от подземни води.

Предизвиканите от човешката дейност нарушения на речния режим са най- значителни нар. Искър след яз. „Искър“ и яз. „Панчарево“ (след 1955 г.), на р. Лесновска и на реките, пресичащи централната градска територия.

Изкуственото регулиране на огромни водни маси (над 670 млн. к. м.) чрез яз. „Искър“ и яз. „Панчарево“ се отразява както върху водните запаси, така и върху режима на р. Искър в Софийското поле.

В резултат от регулирането на речния отток и интензивното водопотребление намаляват различията между пролетното пълноводие и лятноесенното маловодие. Докато при естествени условия на маловодието се падат само 6-7 %, то при антропогенизиран режим този дял нараства до 28-30 % от годишния обем.

Пресни подземни води са акумулирани в отложенията, запълващи Софийската котловина. В тях е образуван общ водоносен хоризонт с по-голяма мощност в източната част на полето (до 200-300 т), където само терасните материали в района на кв. „Казичене“ достигат дебелина 50-60 m. Тук е формиран грунтов басейн със значителни водни запаси, с бавно движение на водата в него от периферията към центъра и на северозапад към изхода на р. Искър от Софийското поле. В западната част на Софийското поле водоносният хоризонт е с по-малка дебелина и по-малки водни запаси. Прослойките от глинести материали на различна дълбочина в него причиняват образуването на места на полунапорни и напорни води.

Подземните води в котловинното дъно се подхранват от валежите и от разливанията на реките при големи прииждания, а в периферията на полето – и от склоновите потоци. В района на Софийската напоителна система подземните води се подхранват и от поливните води.

Нивото на подземните води е различно. То е най-плитко в ниската заравнена част между реките Искър и Стари Искър (Лесновска) и около р. Блато (0,5-1,5 m), където и колебанията му през годината са незначителни -30-60 cm. В съседство с реките подземните води излизат на повърхността и причиняват постоянно или сезонно заблатяване. В западната част и към периферията на котловинното поле нивото на подземните води се понижава на места повече от 10 m и колебанията на водното ниво през годината се увеличават от 0,5 до 4,5 m. Влияние върху нивото на подземните води оказва водочерпенето със сондажи и наличието на кариери за добив на инертни материали. В естествени условия нивото на подземните води се повишава от есенно-зимните към пролетните месеци (март – април), а в районите с напояване – от пролетните към летните месеци, след което настъпва бавно понижение.

Общите динамични запаси на пресните подземни води в Софийското поле се оценяват на около 2 m/s и около 2/3 от тях се експлоатират. Най-значителни запаси има по терасите на р. Искър и р. Стари Искър (Лесновска), а по-малко – по терасите на р. Блато. В тези райони са изградени големи водоснабдителни системи (при кв. „Казичене“, с. Лесново, кв. „Световрачене“, в северозападната индустриална зона на София и др.). По-плитко разположените терасни води са най-замърсени от различни източници или от притока на замърсени речни води, с които са в хидравлична връзка. По-дълбоко разположените подземни води са по-малко замърсени и с оглед гарантиране на качеството на черпените води дълбочината на сондажите постепенно се увеличава въпреки по-малките водни запаси. С нарастването на дълбочината на водочерпене се увеличава температурата на водите, която от 10-15 °С близо до повърхността достига до 20-22 °С на дълбочина 200-300 т и преминава границата за термоминерални води.

Изключително природно богатство на София са минералните води. От проучванията се установява, че цялата Софийска котловина, с част от оградиите й планински склонове, представлява обособен хидротермален басейн с порови и пукнатинни или пукнатинно-карстови водоносни хоризонти. В тези хоризонти се съдържат значителни запаси от минерални води с различни физични свойства, химичен и газов състав в зависимост от вида, геоложката структура и дълбочината на водовместващите скали. По своя произход те представляват инфилтрационни, погребани с бавен водообмен и дълбока циркулация минерални води.

Mинералните води се изливат на повърхността във вид на естествени термални извори, разположени предимно в южната част на котловината. В многобройните сондажи са разкрити редица находища на напорни субтермални, термални и горещи води. Над 20 артезиански сондажа се самоизливат в котловината.

Основните характеристики на находищата на минерални води от извори и сондажи са отразени в таблицата.

При топлите минерални извори са разположени известните балнеоложки курорти с републиканско значение – гр. Банкя, кв. „Горна баня“, кв. „Овча купел“, доскоро и Софийската минерална баня. Редица други се формира и като регионални центрове. Високоалкалните, слабо минерализирани води о г Банкя, Горна баня, кв. „Иваняне“ и други се използват за бутилиране и производство на безалкохолни напитки. Ежедневно за пиене се използва и аналогичната по състав и свойства изобилна вода от Софийския минерален извор и от кв. „Княжево“.

С хидротермалната енергия от сондажни води се отоплява оранжерийният комплекс в с. Кривина.

Термоминералните води и някои от реките са използвани от най-старите жители на София, които са изграждали водохващания, водопроводи, минерални бани и чешми, доказани при археологически разкопки и по исторически документи. Впоследствие, освен минералните води, са използвани и реките за воденици, тепавици и напояване, а градските водни площи от разливанията – за ледени пързалки. В края на миналото столетие на р. Владайска се наброявали 10-15 воденици (под кв. „Княжево“, около пл. „Възраждане“, кв. „Сердика“ и др.) и на р. Перловска (Боянска) – около 40 воденици и тепавици. Сравнително по-разностранно и интензивно е съвременното използване на водните ресурси за водоснабдяване, енергодобив, напояване и рекреация (особено на реките Искър, Стари Искър, Боянска).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s